Най-важният храм за село Солища в смолянска област окончателно е завършена през 1892-ра година и носи името Света неделя. Избирането на името на храма не е случайно, а е свързано пряко с организирането на големи събори и тържества в разгара на лятото. Точно поради тази причина за патрон на храма се избира светец, почитан от православната църква през летния сезон. През 1894-та година храмът е празнично и официално осветен от Натанаил, митрополит на Пловдивска околия. Три години след освещаването отново изпъква ролята на Корабджиев, който преди това заедно със Стоенбешев изработват проект за храма. Така сега е завършена и камбанарията, като предварителният замисъл е камбанарията да се намира на 15 метра над земята и четири или пет под нея. Плюс това майсторът предварително изчислява точно колко камъни ще са му необходими за градежа. При отливането на камбаната е използвано сребро, което е дадено под формата на дарение.
Точно наличието на сребро кара камбанарията в село Солища да се чува до връх Карлък и до съседните села. Истински празник и разтуха за душата представляват църковните и параклисни събори за всеки един жител не само от селото, но и за хора от околността. На Солийски връх например се прави събор всеки Спасовден, като за целта хората се катерят по високите места и ходят по камъни. Там следва традиционното наломване на пити или колективно сядане по затревени площи, като на Големия камък се залепват преди това напалени свещи. Старото църквище на името на светеца Спас съгласно легендите съществува в околността много отдавна – има слухове, че е значително по-старо от първото население на селото. А за събора на Света Неделя подготовката започва още една седмица по-рано от датата, като първата стъпка е почистването и подредбата на домовете. Изпирането на черги, одеяла и халища е част от този процес, а всяко семейство поема задължението да приготви храна за трапезата. Стопаните на дома заколва осветеното за курбана агне, а домакинята трябва да направи клин. Но тук не става дума за дрехата, наподобяваща панталон, а за специален вид родопска баница. От ранни зори камбаната на църквата започва да бие и кани жителите на литургия.
Междувременно докато по домовете в Солища вече има наредени трапези, не спира и търговската дейност на събора. Желаещите да изложат стоките си имат сергии, а едни от първите им клиенти са малките деца. Докато трае тържеството, непрекъснато свири оркестър и освен това има топла скара с кебапчета. Но освен съборът за Света Неделя, има и още един, провеждан на местността Осиката. Той е предшестващ светонеделния и възниква по времето, когато местните жители решават да изкупят земята и да построят виждащ сеи от двете села параклис. Второто село се нарича Гращица. За патрон на параклиса тогава е избран светеца Прокопий, неговото име значи преуспяване. Осланящи се на светеца, жителите винаги успявали да привършат работата по жътвите и прибиране на реколта, независимо че понякота насажденията на едни се намирали в другото село и обратно. Тази традиция продължава до 1950-та година, когато е прекъсната по политически съображения.
